Когато се каже фиорд, българите обикновено си представят крайбрежието на скандинавските държави.
Точно на обратната страна на Земята, в Нова Зеландия обаче има едно място, което достойно им съперничи. Нарича се Фиордланд (Fiordland), Земята на фиордите. Намира се на югозападния ъгъл на Южния остров на Нова Зеландия. Състои се от два главни фиорда, образувани през ледниковата епоха и няколко планински езера. През 1957 г. е обявен за национален парк, а ЮНЕСКО го е включил в списъка на световното наследство.
Фиордите, заобикалящите ги планини Тититеа, няколко ледникови езера, най-известното от които е Манапури, и изключителната комбинация от широколистни гори и джунгла правят това място уникално.
Фиордите са толкова могъщи и впечатляващи, че според митологията на маорите са изсечени от полубога Ту-те-раки-ваноа. Европейците ги откриват през 1773 г., когато тук за няколко седмици спира експедицията на капитан Джеймс Кук. Не след дълго богатите на китове и тюлени фиорди са открити и от китоловците, които основават и едно от първите поселища на бели хора в Нова Зеландия. Маорите считали това място за свещено и дори рядко ловяли риба във фиордите и събирали пунаму (новозеландски нефрит).От този минерал се правят маорските амулети и до ден днешен.
И днес Фиордланд е обиталище на изключително голям брой китове и тюлени. Вместо китоловци обаче вече ги наобикалят круизните кораби, за които това място е задължителна спирка при обиколките на Южния Пасифик.
Всъщост по море ставанай-лесният достъп до Фиордланд. Круизите обаче обикалят само двата главни фиорда – Милфорд и Даутфул. Заради китовете най-често круизите идват тук през юни и юли, когато в Южното полукълбо е зима. През тукашното лято морските бозайници се оттеглят към Антарктида.
Сушата на Фиордланд е дом на не по-малко екзотични видове, главно птици. Тук е една от най-големите популации на киви. Изключително популярен вид е и единственият папагал, който не може да лети – какапо, както и на дълго смятаната за изчезнала птица такахе. Безкрилите птици са властали в Нова Зеландия след отделянето на островите от суперконтинента Гондвана, но с пристигането на европейците и водените от тях кучета и котки повечето от тях са станали силно застрашени. Твърди се, че в момента във Фиордланд има едва стотина папагала какапо и всеки от тях си има име.
Въпреки че е национален природозащитен парк, Фиордланд е изключително популярна туристическа дестинация в Нова Зеландия. Обикновено базата на туристите, които пристигат за ваканция по суша е градът Те Анау. От него започва и единственото шосе, по което може да се навлезе във Фиордланд. Пътят е определян като един от най-красивите в света и се вие по границата на фиордите и почти отвесните планински склонове. По него се стига до водопадите на река Елингтън, а след това продължава до петата на фиорда Милфорд Саунд. Дължината на самия фиорд пък е 16 км докато се достигне открито море. За дошлите по суша се организират мини круизи по фиорда, които отнемат около половин ден.
Друга забележителност на Фиордланде езерото Манапури. То е най-дълбокото в Нова Зеландия като на места дъното му е на 444 метра под водата, а обиколката му е цели 170 км. На него е разположено градчето Манапури, а наблизо има и оригинални
маорски посещила. За съжаление достъпът на туристи е нежелателен, тъй като коренното население на Нова Зеландия не желае да се превръща в туристическа атракция.
Предизвикателство за белия турист, привърженик на приключенската ваканция обаче са вертикалните скали на планините във Фиордланд. Това е едно от най-популярните катерачески места в Южното полукълбо на планетата.
Освен това обаче Земята на фиордите предлага и доста маршрути за разходки. Или пък обиколка с каяци. Все начини на пътуване и почивка, които правят възможно наблюдаването на едни от последните живи оригинални новозеландци като кивито или какапо. Нещо, което за съжаление от круизния кораб не се вижда.



