За редовия българин Норвегия е като тъмната страна на Луната. Нещо почти непознато, за което знаем само, че съществува. Тази държава е обратната страна на Европа – културно, географски и дори в цивилизационния си избор. Това е европейският антипод в западната част на континента, страната, която не желае да е член на ЕС въпреки неколкократните покани от Брюксел.

Норвегия обаче има и общи неща с България. Първото, което прави впечатление, са платените тоалетни. Човек не може и една вода да пусне, без да плати 10 крони (4 крони са равни на един лев). Второто е абсолютната безполезност на кредитните карти В повечето от търговските обекти такова нещо като международна карта не съществува, ако ще да е четири пъти позлатена VISA. Плаща се само с норвежки, така че чужденецът винаги трябва да си носи от местната валута или е обречен на глад. И на трето място е странният автопарк на страната. До средата на 70-те години норвежците не са имали право да купуват свободно автомобили. Естествено след падането на забраната по шосетата могат да се видят както волва, произведени през 1956 г., така и хипермодерни и мощни коли. Също като у нас, само дето вместо волво по нашите улици все още царстват лади и москвичи.

Норвегия обаче предлага на туриста нещо, което българският бизнес гений още не е достигнал. Това са платените чаршафи в хотелите. Ако искаш да спиш на възглавница, плащаш 50 крони на вечер, като самата хотелска стая е около 150 крони. Ако не желаеш да плащаш за чаршаф, носи си спален чувал. Трябва да се отчете и разликата, че тук комунизмът е построен, а алкохол се продава само до 6 следобед. Естествено, това, което задължително трябва да се види в страната, са фиордите и надвесените над тях глетчери. Самолетите от България кацат в столицата Осло, която е на източния бряг и въпреки твърдението, че си има фиорд, няма. Има си залив. Фиордите са на западния бряг и колкото по на север отиваш, толкова са по-впечатлителни. По високите брегове пък с нахвърляни малки фермички – в тях живее основна част от населението на Норвегия. Всяка има собствен пристан, защото пощенските корабчета, които между другото служат и като лодка за разходка на туристите, са основна, а често и единствена връзка с останалата част от страната. От тези пристани се практикува и нещо като нов национален спорт сред младите – скокове в ледената вода с ролери.

Естествено за богатия турист има турове на кораби, които обикалят от Осло до Норд кап. Но струват майка си и баща си. Доста по-евтина и интересна алтернатива е влакът, който минава през най-високите части от планинския гръбнак на Скандинавието. Струва едва 100 лева, а срещу още толкова поемаш на еднодневна обиколка от Берген с лодка по фиорда, заобикалящ Остерой – най-големия вътрешноконтинентален остров в Европа. За българина Норвегия звучи като тъмна и студена страна. Което е вярно само за зимата. През лятото, което продължава от края на юни до средата на август, късите ръкави и панталони са задължителни. Както и бански за къпане във фиордите, особено ако човек си пада малко морж и иска да доближи плажуващите на крайбрежните скали тюлени. След което естествено, замезва в близкия ресторант с китово месо на тиган и се чувства екологичен изрод.  И продължава с огледа на приличаща на кораб викингска църква или подобен на хамбар замък. Лятото включва и задължителните бели нощи и северни сияния. Това, което прави Норвегия светлата и приветлива страна на Европа като се изключат самите норвежци, които са по-приветливи и от белите нощи.