„Най-красивата земя, която човешките очи някога са виждали.” По този начин Христофор Колумб описва през 1492 г. откритият от него остров Испаньола. Две трети от него днес заема Доминиканската република, една трета е на Хаити.
Със сигурност очите дори на такъв прочут откривател като Колумб са виждали доста по-малко земи отколкото тези на всеки средностатистически турист в наши дни. Описанието му обаче със сигурност все още може да се приеме за валидно. Ако не най-красивата, това със сигурност е в топ 5 на красивите земи на света. В същото време, въпреки че е втората по големина държава в Карибския басейн, Доминика е горе-долу с големината на Холандия, но със сигурност е доста по разнообразна.
Доминиканската републикае земя на контрастите – тук е най-високият връх на Карибите и най-ниско разположената долина, тук е сравняваният с Ню Йорк столичен град Санто Доминго и разположените около него селца. На всичкото отгоре в Доминиканската република се намира и вероятно най-големият музей на открито. Тук са повечето от първите неща в Новия свят – първата катедрала, първият университет, първият град и какво ли още не първо.
Това между другото е и родината на меренге и бачата, които озвучават веселбите по улиците на Санто Доминго. Купоните, които местните си организират на открито могат да съперничат дори на безгрижното веселие на кубинската столица Хавана. Освен това Доминиканската република е и единствената държава в света, в чийто герб е изобразена Библията. Дори и Ватикана не се олицетворява със Светото писание на християните. Заради колониалната си история, поделена на испанско и френско владичество обаче показният карибски католицизъм е особено изявен в тази държава от Централните Антили.
Доминика често е свързвана, в съзнанието на европейския турист, с бели и жълти пясъчни плажове, топла вода за всякакви водни спортове и активности и невероятни ол инклузив услуги в луксозните хотели. Това всъщност е описанието само на курортната зона около Пунта Кана, което се твърди че е меката на почивките ол инклузив. Твърди се, че предложенията на безплатните бюфети са повече от песъчинките на плажовете. Това естествено е от рекламите на хотелите в Пунта Кана. Факт е обаче, че почти всеки доминиканец предполага, че чужденците посещават само и единствено тази част от острова.
Безспорен факт е, че в периода декември-май Доминика е едно от горещите места за мързелива лятна почивка. Особено за любиелите на плажното лежане от Европа и Северна Америка, където по това време на годината обикновено е сурова зима. Допълнителен плюс е и, че през тези месеци прочутите Карибски урагани кротуват и човек спокойно може да се наслади на целогодишните температури от 28-32 градуса по Целзий.
Доминика е странас безкрайно лято. Със сигурност едно от най-прекрасните неща е човек да мързелува в хамака си на плажа. Или пък да се гмурка в прекрасните води край плажовете. Това обаче е едиственото място в целите Кариби, където човек може да си организира антикарибска почивка. Достатъчно е само да се поеме на поход по склоновете на Харабакоа и Констанца. Тук банските са забранени и хората обличат пуловерите, защото въпреки че са на тропически остров планините са си истински. Местните дори твърдят, че са виждали по-високите им върхове покрити със сняг. Поне от време на време. Според метереолозите обаче истината е, че понякога може да прехвърчи сняг, но не и да натрупа. Независимо от това обаче се твърди, че от върховете на Констанца се наблюдават най-красивите залезив в целия Карибски басейн.
Алтернатива на лежането на плажовете може да бъде както разходката из джунглата, така и наблюдението на китове. Както се шегуват местните не само европейците мигрират към Доминика през зимата. Тук изкарват месеците от декември до април и хиляди гърбати китове, а това е една ог най-грандиозните морски гледки, които човек може да види с очите си.
Добро предложение за опознаване на истинската Доминика е да се спуснеш по 27-те водопада на Дамахагуа или пък да си организираш екстремен рафтинг. Северните плажове на Доминика, които са доста по-изложени на океанските ветрове, са дългогодишно средище на всякакъв вид екстремисти в морската почивка.
Със сигурност си заслужава и част от почивката да се отдели на исторически обиколки из Санто Доминго. Тук е и единственият в света музей на индианците Танио, хората, които посрещнали Колумб с мир, а след това загинали с милиони от едрата шарка на европейците. Все още се наблюдават и остатъци от режима на Трухильо – един от най-кървавите латиноамерикански диктатори. А и Санто Доминго е мястото, където човек може да се отдаде на истински тропически нощен живот. Цялата историческа част от града се тресе в ритъма на салса и меренге през цялата нощ. А след такова преживяване със сигурност думите на Колумб звучат по-достоверно. Нещо като в стар български филм, но вместо роднина-милиционер се редуват Колумб-меренге-Колумб-бачата. И малко диктатори, малко национални освободители. Въобще есенцията на Карибите.


