На тази скала Афродита е излязла от морската пяна.

Кипър е горещ, слънчев и прашен вариант на средно голям английски град. Това твърдение чух за първи път от устата на приятел англичанин. И ми прозвуча доста пресилено. Оказа се, че е вярно, особено за по-големите курорти като Агия Напа, където има цели квартали от английски пъбове.

За българите дълги години Кипър пък беше някакъв вариант на Гърция, подходящ за емиграция и гурбетчийство, възможност за малко по-луксозно лежане на плажа и надуване в квартала след него. Все още доста българи не правят разлика между Кипър и Гърция като различни държави. А те са много различни една от друга.

Ако трябва да продължим с клишетата, Кипър е острова на Афродита. И тук наистина голяма част от масовите туристически атракции са свързани с богинята на любовта – скалите на Афродита по пътя между Лимасол и Пафос, баните на Афродита и какво ли още не. Всъщност опитността на кипърците да продават история, също като гърците, е главната връзка между двата народа, както и езикът естествено.

Кипър, който след Сицилия и Сардиния е третият по големина остров в Средиземно море, географски е част от Азия. Политически е в Европа, културно също. Всъщност именно тук може да се проследи историята на континента ни възможно най-пълно и най-драматично. Островът е населен още в XI век преди Христа, а след това оттук са минали и са оставили диря микенската цивилизация, финикийците, Асирия, древен Египет, Александър Македонски, римляните, византийците, арабите, тамплиерите, Венеция, османците, Великобритания. И от всеки е останало по нещо, което прави изживяването на външния човек неповторимо. Едва на място чужденецът разбира една историческа истина – Кипър освен остров на Афродита и любовта е и островът на Ричард Лъвското сърце. Легендарният английски крал и рицар завзема острова през 1191 г., тук се жени за Беренгария и местните го изтъкват като първия сватбен турист в Кипър. В момента островът е най-популярната сватбена дестинация в Европа, хиляди двойки се стичат тук само, за да се вземат. Повечето обаче пропускат най-важната част от сватбата на Лъвското сърце поради незнание – местното вино Командария (сладко и доста подобно на Порто вино), което се твърди, че е най-старата марка от напитката на боговете в света. Произвежда се по една и съща рецепта още от времената на микейците и финикийците, но въпреки че може да се купи от всеки магазин, истинска Командария има само в малките закътани от туристите селца.

В Кипър историята се пише и в момента. Столицата Никозия е единственият разделен град в Европа след падането на Берлинската стена. Половината град е в Кипър, а другата в създадената през 1983 г. и непризната от никого освен от Турция Севернокипърска турска република. Между другото, не влизайте на острова през северната част на острова. Въпреки че българите са граждани на ЕС, Кипър не гледа с добро око на идващите от Северен Кипър – понякога тези хора дори попадат в затвора заради нелегално влизане в страната. Заради това е в пъти по-добре да се влезе през летището в Ларнака, а след това не е проблем да се посети и турската част на острова. Само в столицата Никозия има няколко пункта за минаване на границата, а с европейския паспорт порблеми не създава нито една от двете страни. Прекосяването на границата е задължително за поетичните души, които искат да видят едрите звезди на Фамагуста. Възпятото от Никола Вапцаров пристанище в момента е в окупираната част от острова.

Дори и само в южната част обаче забележителностите, които убеждават, че Кипър не е само плаж, море и слънце, са в изобилие.

Църквата,в която са мощите на Св. Лазар.

Още при пристигането в Ларнака една от задължителните спирки е църквата „Св. Лазар”, където се твърди, че е погребан този светец. Освен от него, християнството в Кипър е проповядвано и от Св. Павел. В града има още една забележителна църква – византийската, която легендите твърдят, че е построена от ангели. Между Ларнака и летището пък е гробът на лелята на Мохамед (истинско свято място за мюсюлманите, не е шега) и джамиятаХала Султан Теке. Построена е на брега на солено езеро, където през пролетта се събират половината фламинго в Средиземноморието.

Градът на Ричард Лъвското сърце е Лимасол. Тук е замъкът, в който е била сватбата, както и изключително живописното средновековно пристанище. Извън града пък се намира  древният Курион с храма на Аполон и напълно запазения античен театър. На 14 км пък е замъкът Колоси, който е бил цитадела на тамплиерите.

Истинското изобилие на антични и средновековни паметници обаче е в Пафос – древната столица на Кипър. Градът е кръстен на дъщерята на Афродита и Пигмалион  –  Пафос. Дреногръцките гробници са в отделен комплекс, в близкото село Кукля е обителта на Афродита. Тук е и Фонтанът на любовта, което е една от задължителните спирки на влюбените и младоженците.

Стар венециански мост в горите на планината Тродос. Това са едни от най-скритите, но и най-красиви съкровища на Кипър.

Със сигурност Кипър не може да бъде разказан. Дори и да се отдадеш само на традиционни туристически преживявания. Още повече, че рекламните снимки на кристални сини води са истина, няма нужда да се ползва фотошоп. Кипър също така е и една от популярните планински дестинации с планината си Тродос, в чийто курорти могат да се карат и ски. Но със сигурност не е клишетата от началото на разказа ни. Въпреки че на моменти английските пъбове и българските гурбетчии идват вповече.

10 Responses to “Островът на Афродита, но и на Лъвското сърце”