Колизеумът е много по-впечатляващ и красив през нощта, когато липсва битакът около него.

За Рим се пише трудно. Още по трудно се казва нещо, което не е банално. Все пак това е Вечният град, който е събрал историята на света. Всеки иска да отиде там и очакването обикновено е за възможно най-романтичната ваканция, която човек може да си представи. Не случайно още от зората на европейския туризъм през XVIII век, Рим е първата дестинация, която е посрещала тълпи английски туристи. Голяма част от британската аристокрация и до днес приема, че мъж се става, след като изкараш година в този град.

Рим обаче не може да бъде разгледан и опознат дори за година. Въпреки че Вечният град може да бъде намразен дори и за два дни престой в неподходящо време. Това обикновено е лятото, когато каналите на града започват да вонят. Все пак голяма част от тях са още от времената на Римската империя. Въпреки това истинските туристически тълпи накацват хълмовете на Рим именно през горещите летни дни.

За да се избегнат тези две неприятни лица на Рим – миришещите канали и тълпи туристи, най-удобното време да се види този град е през пролетта. Тогава Рим е на римляните, по испанското стълбище наистина се прегръщат и целуват местните влюбени младежи, а и съвременните гладиатори с мобилни телефони пред Колизеума не са цял легион.

Рим е град, който не може да бъде разгледан. Нито за два дни, нито за двадесет, защото всеки ден има различно лице. А и всеки нов ден разкрива поредната прекрасна фасада в Траставере – най-италианския квартал на града, нов детайл от известните фонтани, незабелязана руина около античния Форум, дворецът на оставила диря в историята фамилия в тесните улички или просто да изпиташ очарованието да танцуваш танго в сянката на обелиска на Пиаца ди Пополо.

Факт е обаче, че Рим не е градът, в който човек можи да отиде на почивка. Той е толкова интересен, че удобните и здрави обувки са единствената задължителна част от багажа. Още повече, че Рим е хубаво да се разглежда пеша. Просто всяко качване в градския транспорт гарантира, че ще изпуснеш поне двадесетина места, на които просто да позяпаш. Или пък поредното италианско кафене, на което човек да се разтърси с късо еспресо на крак, а защо не и китно ресторантче, в което да споделиш бутилка италианско вино с любим човек.

Трудно е да се каже,какво трябва да се види в Рим и съответно, къде няма смисъл да се ходи. Със сигурност обаче най-

Мобилните телефони са новото оръжие на римските гладиатори.

надценената част от Рим е Колизеума и античните форуми. Докато Циркът на Флавиите, както е истинското име на Колизеума, все пак е грандиозен и впечатляващ и донякъде си заслужава чакането на огромните опашки пред него, то Паладинския хълм и имперският форум могат да бъдат както впечатлителни, така и разочароващи, защото се претърпели прекалено големи унищожеия в християнската история на града. Доста по-добър начин човек да види форумите и да потърси панорама от някои от околните хълмове.

Пренаселени от туристи по всяко време на годината са и площадът „Свети Петър” с едноименната катедрала, както и музеите на Ватикана. Катедралата си заслужава чакането, дори и само човек да зърне за малко Пиета на Микеланджело. Въпреки че размерите й и украсата могат да убедят и най-заклетият атеист, че Бог има, поне този конкретен Бог, който почитат християните. Друго убеждаващо събитие е присъствието на празнична меса на площада. Това всъщност е и единственият начин да видиш Папата, а най-зрелищните служби са на Цветница и на Великден.

Истинската история на вековете интриги, величие и падения на папството обаче е в музеите на Ватикана. Тук е Сикстинската капела, пред която човек просто онемява. За съжаление снимането вътре е забранена, а няма човек, който да успее да опише разкошът на изписаният от горе до долу параклис. Основен автор на картините тук е Микеланджело. Не по-малко впечатляващи са и стаите на Рафаело, както и почти всеки кът от старите покои на папите. Със сигурност това е един от малкото музеи, за който всяко дадено евро си заслужава. Лошото е, че за да бъдат разгледан Музеите на Ватикана е нужен поне един ден.

Фонтана ди Треви свободен от туристи. Възможно е да бъде видяно само в много малките часове на денонощието.

Друга основна характеристика на Рим са неговите фонтани. В антични времена изграждането им е имало практически функции – едновременно са красяли града и са служели като чешми за населението. При управлението на папите обаче изграждането на фонтани се превръща в мания. И тази демонстрация на величие и добър вкус е довело до днешното състояние, при което има скрити фонтани дори по входоведе на сградите. Най-известният фонтан на Рим, Треви е разположен именно на фасадата на дворец и напълно доминира малкото площадче, на което се намира. За съжаление постоянните тълпи от туристи правят съзерцаването на този шедьовър невъзможно. Доста по приятно място е Пиаца ди Навона с прочутите фонтани на Бернини – Фонтанът на четирите реки и Фонтанът на мавъра. Площадът е разположен върху древен римски стадион, има неговата форма, а атмосферата от многобройните ресторантета и художниците, които го обитават е неповторима.

Със сигурност в този разказ за Рим има много пропуски. Рим обаче е градът, който не може да бъде разгледан. Не може да бъде и разказан, трябва да се види.